Didie | "Love"

Didie | "Dream"

Didie I "Collisions & Hopes" I

Paths for daylight lost in sorrow
Neons have replaced the sparkling moon
Today seems no different than tomorrow
Robots giving you awards for kill
Everybody has imaginary friends,not real
Lost their faith, but standing still
Well, I'm not like them...

I don't wanna wait for our lives to be over
and the darkness to appear in our heads
every choice we make to be forbidden
ageless souls to fight for every breath.

Conscience whispers in our ears
to forgive mistakes and stop the tears,
There's some magic that can still be done
We are able to replace electric sun.
Raise your voices and from all the gloom
Dreams will burst all colourful in bloom
We do not deserve to fail...

I don't wanna wait for our lives to be over
and the darkness to appear in our heads
every choice we make to be forbidden
ageless souls to fight for every breath.

Fly for freedom, if you die then die a hero,
so they won't forget your life...

l текст l

„Трябва да я заговоря!“
- Извинявай, ще бъде ли неприлично да те заговоря, в последствие евентуално да ти поискам телефона и получа ли го, след благопристоен период от време, да те поканя на среща? В последствие да създадем крепка връзка и просто да се понесем по утъпканата от мнозина преди нас пътека към сватбения олтар.
Тя вдигна поглед и се усмихна.
- Решаваш ли се да й бъдеш верен, да я защитаваш, да я пазиш и да се грижиш за нея докато смъртта ви раздели?
- Да – отвърна той и постави пръстена, знак не на окови или надмощие, а на привъзаност и любов, на ръката на своята възлюбена.
Когато вдигна поглед, мъртвите й очи още го наблюдаваха. Той ги затвори и сетне ридà дълго и болезно.
По-късно се потопи в топлата вана.
Червената вода постепенно изстина…

8. HAPPINESS

7. FREEDOM

6. MADNESS

5. DESIRE

4. HOPE

3. FEAR

2. PESSIMISM

1. DESPAIR

do you remember?

Within the last few days I had a chance of visiting two stage plays. They were written from the swiss writer Lukas Bärfuss. The first one was “The Bus”. I don´t want to explain what´s it about but there were some associations concerning the situations and circumstances where people unconsciously reveal their own real face. In this sense, it reminds me of some movies from Lars von Trier. I don´t forget them. l10xl

SUX 2

It may be only a little white spot...but still instead of a rubber you can take some pencils and colorize it...

sux

I don´t believe it! I haven´t read newsletters, newspapers and so on about a week and today I read some articles. There were once again the same subjects only the main actors were changed. In “Rhapsody In White” Teddy Moskov represented Bulgaria like a white spot on the map. Now I could want to have a rubber in order to remove this problem called Bulgaria.

Didie l Цената да спечелиш или да загубиш... l

...........................................................................................................................................
Now it's a beautiful day, The postman delivered a letter from your lover
Only a phone call away, You tried to track him down but somebody stole his number
As a matter of fact, You're getting used to life without him in your way
It's so easy love because you got friends you can trust

Friends will be friends, When you're in need of love they give you care and attention
Friends will be friends, When you're through with life and all hope is lost
Hold out your hands because friends will be friends, right till the end
..............................................................................................................................................
So dear friends, your love has gone
Only tears to dwell upon, I dare not say
As the wind must blow, so a love is lost
A love is won, go to sleep and dream again
Soon your hopes will rise, and then from all this gloom
Life can start a new, and there'll be no crying soon
...............................................................................................................................................

Didie l Oscar 2007 l

Разочарование...за пореден път...Но не защото не ми беше ясно кой ще отнесе поредната статуетка, а поради факта, че отново голяма част от тях бяха раздадени на неподходящите кандидати. Пресилени, не чак толкова заслужени, наградите Оскар бавно и полека започват да губят своят чар и най-вече своят смисъл. С годините остана само тръпката от очакването на голямата вечер, тук там някоя наистина изискана рокля или костюм, няколкото неподправени усмивки и различния всяка година плакат. Да, тази година някой дизайнер наистина се бе постарал подобаващо и това, което видях като краен резултат ме изненада доста приятно. Да се използват велики реплики от велики филми бе прекрасна идея, но и нож с две остриета, защото символизираше велика нощ на велики творци, а това, което бе всъщност като цяло мога да определя с думички като "разочарование", "нагласеност" и подобни от същия вид.
Ще си позволя кратко резюме за тазгодишната мода на червения килим. Да ме извинява Никол Кидман, но изглеждаше като огромна недообмислена мартеница, или кльощавата и приятелка Наоми Уотс - скъпа, патенца си имаме и на село, а жълтото определено не е твоят цвят, пък било то и Ескада! За разлика от прекрасните застаряващи дами като "Кралицата" Хелън Мирън, Телма Шунмейкър, която взе Оскар за монтаж за филма "От другата страна" или Шери Лансинг, бившата директорка на Парамаунт Студиос, удостоена с почетната награда за борбата си срещу чумата на века - ракът. Младостта не винаги е предимство! За облеклото на мъжете няма кой знае какво да се коментира, макар да биеше на очи малкото недоразумение с лилавия цвят на сакото на вече доста уморения от живота Питър О'Тул. Независимо от това кой дизайнер бяха избрали и макар отново да бяха наблегнали на черното като цвят, за мъже като Клайв Оуен или Джон Траволта винаги бих възкликнала "Господи, какъв мъж!!!". Но пък какво правеше некадърния Том Круз в цялата дандания?! Цапаше пейзажа в и без това не дотам красивата картина...
Разбира се, всяка церемония има и своите прекрасни моменти, когато човек е на ръба да се разплаче в изблик на щастие, в момент на изненада или просто от смях. Не мога да не спомена зашеметяващите превъплъщения на денс трупата Пилоболус в играта им на гоненица между светлините и сенките. Оставаш почти без дъх при вида на чудатите форми, които тялото е способно да сътвори - статуетката, разпадащия се мини ван от "Мис Слънчице", "Змии в самолета" и т.н. Самата домакиня Елън Дидженерис не пропусна да се включи в една от тези спиращи дъха фигури. От което явно и стана доста топло, тъй като се осмели да развее копие от сценарии пред очите на Мартин Скорсезе имитирайки ветрило, а добрият старец прие шегата с голям ентусиазъм. Същата Елън помоли "някой от публиката" (Стивън Спилбърг) да и направи снимка с Клинт Ийстууд за профила и в "My space" като даваше наставления как точно да направи снимката. Освен това реши, че в залата е прекалено мръсно и не се поколеба да вдигне огромната рокля на Пенелопе Круз или краката на Мерил Стрийп, за да "поизчисти малко, тъй като това влизало в задълженията на домакинът на събитието". Предположимо беше Елън да използва собствения си хумор вместо да се придържа към скованите сценарии на подобни ценремонии, и тя разбира се не изневери на себе си.
Безспорно най-вълнуващият момент беше наградата за цялостно творчество, присъдена тази година на Енио Мориконе за приносът му в композирането на филмова музика. Гордея се, че познавам това име и че съм една от многото, отрастнали с тази музика! Неговата най-голяма признателност е към режисьорите, които са вярвали в него и са му дали възможността да изрази себе си чрез музиката. На всички таланти, които никога не са получавали тази награда, но не са спирали да бъдат изцяло отдадени на работата си, той пожела и тяхната работа да бъде достойно оценена както неговата. Оскарът не е краят на една кариера, а начална точка, от която той ще продължи да създава музика със същата страст и отдаденост, както в зората на филмовата индустрия...За думи като тези коментарът е излишен.
Самите номинации тази година бяха колкото пресилени, толкова и изненадващи. Млади таланти на американското кино като Марк Уолбърг, Раян Гослинг, Абигейл Бреслин и дори Леонардо Ди Каприо се наредиха рамо до рамо с утвърдени (според Академията, разбира се) имена като Кейт Бланшет, Алън Аркин, Питър О'Тул, Мерил Стрийп. Разочароващо беше статуетката за поддържаща мъжка роля да бъде дадена на дядо, учещ внучката си да мяука(Алън Аркин) пред ролята на баща, борещ се за свободата на семейството си (Джимон Хунсоу) или тази на завърнал се от затвора педофил (Джаки Ърл Хейли). Разочароващо бе изобщо да номинират споменатата вече внучка (Абигейл Бреслин), при това редом с Кейт Бланшет и Адриана Бараза. Наградата за поддържаща женска роля обаче съвсем (не)очаквано в отиде в Дженифър Хъдсън за ролята и в "Момичета мечта", която за първи път играе във филм, но изпълнението и на отхвърлена от продуцент талантлива певица грабна вниманието ми с искреността, с която ролята бе изиграна. Като цяло филмът "Момичета мечта" бе сериозно подценен, макар все по-често сред номинациите да има мюзикъл. Именно напук на прекрасните изпълнения в саундтрака на филма, които спечелиха три номинации за песен, наградата отиде в почти типичното кънтри парче "I need to wake up" на Мелиса Етеридж от филма "Неудобната истина", който отнесе със себе си наградата за пълнометражен документален филм. Дали това се дължеше на присъствието на Ал Гор във филма или желанието на Академията да толерира сексуалната ориентация на Мелиса, това можем само да гадаем. В номинациите за пълнометражен анимационен филм нямаше доминиращ, но аз лично малко се разочаровах от дадената статуетка на "Весели крачета" вместо на "Колите". Испанският "Лабиринтът на Пан" на режисьора Гилермо Дел Торо отнесе със себе си наградите за грим, декори и операторско майсторство. Макар да се размина с Оскарът за най-добър чуждестранен филм, за мен беше чест да се докосна до тази история! Не мога да не спомена прекрасния филмов реверанс към всички награждавани през годините чуждестранни филми, за който се бяха погрижили някои от големите режисьори на световното кино. Наградата, разбира се, получава само един и това беше достойният "Животът на другите" от Германия - история за престъпленията на източногерманската Държавна сигурност и намесата и в личния живот на хората чрез мрежата си от информатори. "Оригинален сценарии" незаслужено бе даден на "Мис Слънчице", макар почерпен от истинската история на неговия сценарист, и предпочетен пред "Кралицата", "Лабиринтът на Пан" и "Вавилон". Короната на вечерта разбира се бяха наградите за най-добра мъжка и женска роля, както и за режисьор и филм на 2007 година. Изненади нямаше. Разочаровани обаче да. Може би е крайно време Академията да се замисли по-сериозно за таланта на Леонардо Ди Каприо, който за пореден път бе от загубилите. Не е тази най-добрата му роля ("Кървав диамант"), но когато даваш всичко от себе си за да пресъздаваш героите си има смисъл от малка отплата. Прекрасно е, че сред номинираните беше и Раян Гослинг, моят персонален фаворит, с ролята си на учител наркоман, но отново се сблъскахме със закоравялото мислене "прекалено си млад още, за да спечелиш". "Кралски награди за кралски роли" беше явно мотото за раздаване на наградите. И така Форест Уитакър бе удостоен с Оскар за главна мъжка роля за превъплъщението си в диктатора Иди Амин, наложил терористичен режим в Уганда през 70'те. По кралски наградата за главна женска роля бе дадена на Хелън Мирън за ролята и на кралица Елизабет Втора в полубиографичния филм за седмицата след смъртта на Принцеса Даяна "Кралицата". И макар номинираните в тази категория Мерил Стрийп, Кейт Уинслет, Джуди Денч и Пенелопе Круз да бяха достойни съперници, госпожа Мирън доказа на себе си и на света, че колкото и трудно да е пресъздаването на кралска особа, няма препиятствие, което би могло да я спре. Кулминацията на вечерта бе раздаването на двете най-бленувани награди: най-добър режисьор и най-добър филм на 2007 година. Най-после Академията удостои с награда 8 пъти номинираният Мартин Скорсезе за филма му "От другата страна". Това определено не е най-добрият му филм, но бе крайно време да бъде достойно вписан в листата на най-добрите режисьори. Наградата му бе връчена подобаващо от тримата Големи в историята на киното: Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Многократно номинирани, многократно награждавани, Светата Троица през смях обяви, че е много хубаво когато човек получава награди. За представянето на наградата за най-добър филм Академията избра две от най-колоритните фигури на киното: Джак Никълсън и Даян Кийтън. Когато видиш познатата усмивка на обичания Джак, няма как да не се развълнуваш. Конкуренция реално нямаше. "Кралицата" имаше своят звезден миг, и за съжаление втори такъв не и се отреждаше. С много и дълги аплодисменти за най-добър филм на 2007 година наградата Оскар бе присъдена на "От другата страна" -поредният филм от върволицата за вечната борба между доброто и злото.
Да, разочарование безспорно имаше, но имаше и красиви моменти. И макар отново да имаше победители и победени, все пак така е на всяка церемония. До следващият път, когато отново ще ни залее блясъкът и очарованието.

schmllr - wo.bist.du?

Не съм те виждал тук отдавна

schmllr - after work

Не мога повече. Уви, ще се наложи да се понапрегна още малко. А от качественото напрягане се очаква качествен резултат. Ежедневно намирам потвърждение на тезата в кенефа. Кенефа. Това как ме връща назад във времето, когато волно си позволявах употребата на цинизми. Употребата на цинизми е отношение. Безусловно.
Мислих малко да пословоплескам в минорна самосъжалителна тоналност. Без да прекалявам с тягостни душевни дисонанси, но да лея няк’ва тягостна шлака и да наказвам както себе си, така и читателя. А, това е вече наглост - да си мисля, че чак и някой ще седне да чете вербални плескавици без валидност.Защото аз не съм валиден. Със сигурност продукт на времето, но невалиден такъв. Така както и то би ми се искало да е невалидно...
Изходният пункт бе цинизъм и аз продължавам най-нагло да се нося по него с протегната ръчица за съчувствие. Уви.
Факта, че пиша на въображаем читател е опит да си мисля, че не съм сам, и че съчувствие съществува.
Нe, не не мисля, че това е правилната посока на разсъждението ми. Главната теза около която се въртя и не успявам обаче елегантно да достигна е, че е напълно нахално да занимавам някого със себе си. Това е първото ниво на себепреодоляване - не занимавай другите със себе си. Второто ниво е – не занимавай себе си със себе си. Обкръжаващата среда е изпълнена с битийност, която няма нищо с човещкото съзнание. Но сетивата ми са толкова притъпени, че не успявам да различа важно от маловажно.
Ха, сега помисли какво е важно.
Нямам отговор. Просто се нося по течението. Когато успея да заплувам срещу него тогава ще бъда сам себе си.
Отново занимавам себе си със себе си. Течението обаче ме зове и посоката е E-Business.
The naxt and last one ... и тя изисква напрягане.

Didie l Работа, умора, суета l

Върнах се уморена от работа....толкова много уморена, че едва успявам да се позная....Седнах пред добре познатата машина, която отнася всичкия ми негативизъм под една или друга форма, и пак, и отново се вгледах в бялото пространство, отредено ми за писане...С дни като днешния се сблъсквам всеки миг, една и съща монотонна работа, едни и същи проблеми, голяма част от които оставащи за пореден път без разрешение. И този не беше с нищо по-различен...но тогава защо ръцете ми треперят?..Защо не мога да подредя мислите си?..Защо не мога да направя нищо смислено?..
Затрупана с проблеми, задачи, отново и отново си повтарям изтърканата фраза "Вземи се в ръце!", но защо ли не помага...И все пак, борбената жена в мен отново ще се събуди...може би просто имам нужда от мъничко почивка...Която скоро, много скоро ще си дам...независимо от факта колко много проблеми дотогава ще останат нерешени...или колко цигари ще бъдат нервно изпушени в кратките минути на регламентирания shift break...Защото в крайна сметка...няма "Не мога!" Когато сама създавам проблемите си, сама и ще си ги решавам. Чисто житейска истина, нали?
И после отново монотонното ежедневие...вечерята след работа, чаят след вечеря, цигарата след чая...И тогава...ето нещо различно, нещо, което ме накара да се усмихна и да захвърля нервите в кофата с боклук! Едно обаждане, един детски смях...Какво ли не прави Нейно Величество Госпожа Нета...Зеленият бутон и ето: виждам мама! И после Юли, и после малкия си непослушен племенник! И макар това да трая само няколко минути беше достатъчно, за да оправи помрачената ми, изнервена вечер.
Това е то: Живот! С всичките си големи неволи и малки радости. Заради което обаче си заслужава да се живее...

schmllr l стил l

Улавям се, че в поледните няколко седмици около мен отново загравитира думата чалга. За щастие не в нейният начин на проявление, а чисто лингвистично. Безспорно думата е смислов носител и на други значения от традиционното музикално и поради тази причина дефинирането и среща известни трудности. Разбира се като става дума за дефиниция изхождам само и единствено от моите възприятия, което прави говоренето субективно. В един последващ post се надявам по-изчерпателно да се занимая с тази проблематика.

Didie: Hallo My Pony:)

My pony lies over the ocean,
my pony lies over the sea....
Но колкото и далеч да си винаги се връщаш...при мен, при себе си, при корените си....

И когато от тъмнината на киното излязох навън, слънцето светеше ярко.............. Francis Ford Coppola's "The Outsiders"

И току що се оказа, че съм си наводнила кухнята...COOL!!! Сега си имам и плувен басейн в апартамента :):)

schmllr

Днес Ние, S и D, мощно вдигнахме чукът на предоставената ни blog-възможност и сковахме това пространство, в което за напред ще цапотиме словесно.
Понякога ме спохождат мисли най-различни, част от които вероятно ще предоставя на воайорското око.
D в стил присъщ на нея ще споделя своите представи за съществуването и света.