Didie l Работа, умора, суета l

Върнах се уморена от работа....толкова много уморена, че едва успявам да се позная....Седнах пред добре познатата машина, която отнася всичкия ми негативизъм под една или друга форма, и пак, и отново се вгледах в бялото пространство, отредено ми за писане...С дни като днешния се сблъсквам всеки миг, една и съща монотонна работа, едни и същи проблеми, голяма част от които оставащи за пореден път без разрешение. И този не беше с нищо по-различен...но тогава защо ръцете ми треперят?..Защо не мога да подредя мислите си?..Защо не мога да направя нищо смислено?..
Затрупана с проблеми, задачи, отново и отново си повтарям изтърканата фраза "Вземи се в ръце!", но защо ли не помага...И все пак, борбената жена в мен отново ще се събуди...може би просто имам нужда от мъничко почивка...Която скоро, много скоро ще си дам...независимо от факта колко много проблеми дотогава ще останат нерешени...или колко цигари ще бъдат нервно изпушени в кратките минути на регламентирания shift break...Защото в крайна сметка...няма "Не мога!" Когато сама създавам проблемите си, сама и ще си ги решавам. Чисто житейска истина, нали?
И после отново монотонното ежедневие...вечерята след работа, чаят след вечеря, цигарата след чая...И тогава...ето нещо различно, нещо, което ме накара да се усмихна и да захвърля нервите в кофата с боклук! Едно обаждане, един детски смях...Какво ли не прави Нейно Величество Госпожа Нета...Зеленият бутон и ето: виждам мама! И после Юли, и после малкия си непослушен племенник! И макар това да трая само няколко минути беше достатъчно, за да оправи помрачената ми, изнервена вечер.
Това е то: Живот! С всичките си големи неволи и малки радости. Заради което обаче си заслужава да се живее...