Разочарование...за пореден път...Но не защото не ми беше ясно кой ще отнесе поредната статуетка, а поради факта, че отново голяма част от тях бяха раздадени на неподходящите кандидати. Пресилени, не чак толкова заслужени, наградите Оскар бавно и полека започват да губят своят чар и най-вече своят смисъл. С годините остана само тръпката от очакването на голямата вечер, тук там някоя наистина изискана рокля или костюм, няколкото неподправени усмивки и различния всяка година плакат. Да, тази година някой дизайнер наистина се бе постарал подобаващо и това, което видях като краен резултат ме изненада доста приятно. Да се използват велики реплики от велики филми бе прекрасна идея, но и нож с две остриета, защото символизираше велика нощ на велики творци, а това, което бе всъщност като цяло мога да определя с думички като "разочарование", "нагласеност" и подобни от същия вид.
Ще си позволя кратко резюме за тазгодишната мода на червения килим. Да ме извинява Никол Кидман, но изглеждаше като огромна недообмислена мартеница, или кльощавата и приятелка Наоми Уотс - скъпа, патенца си имаме и на село, а жълтото определено не е твоят цвят, пък било то и Ескада! За разлика от прекрасните застаряващи дами като "Кралицата" Хелън Мирън, Телма Шунмейкър, която взе Оскар за монтаж за филма "От другата страна" или Шери Лансинг, бившата директорка на Парамаунт Студиос, удостоена с почетната награда за борбата си срещу чумата на века - ракът. Младостта не винаги е предимство! За облеклото на мъжете няма кой знае какво да се коментира, макар да биеше на очи малкото недоразумение с лилавия цвят на сакото на вече доста уморения от живота Питър О'Тул. Независимо от това кой дизайнер бяха избрали и макар отново да бяха наблегнали на черното като цвят, за мъже като Клайв Оуен или Джон Траволта винаги бих възкликнала "Господи, какъв мъж!!!". Но пък какво правеше некадърния Том Круз в цялата дандания?! Цапаше пейзажа в и без това не дотам красивата картина...
Разбира се, всяка церемония има и своите прекрасни моменти, когато човек е на ръба да се разплаче в изблик на щастие, в момент на изненада или просто от смях. Не мога да не спомена зашеметяващите превъплъщения на денс трупата Пилоболус в играта им на гоненица между светлините и сенките. Оставаш почти без дъх при вида на чудатите форми, които тялото е способно да сътвори - статуетката, разпадащия се мини ван от "Мис Слънчице", "Змии в самолета" и т.н. Самата домакиня Елън Дидженерис не пропусна да се включи в една от тези спиращи дъха фигури. От което явно и стана доста топло, тъй като се осмели да развее копие от сценарии пред очите на Мартин Скорсезе имитирайки ветрило, а добрият старец прие шегата с голям ентусиазъм. Същата Елън помоли "някой от публиката" (Стивън Спилбърг) да и направи снимка с Клинт Ийстууд за профила и в "My space" като даваше наставления как точно да направи снимката. Освен това реши, че в залата е прекалено мръсно и не се поколеба да вдигне огромната рокля на Пенелопе Круз или краката на Мерил Стрийп, за да "поизчисти малко, тъй като това влизало в задълженията на домакинът на събитието". Предположимо беше Елън да използва собствения си хумор вместо да се придържа към скованите сценарии на подобни ценремонии, и тя разбира се не изневери на себе си.
Безспорно най-вълнуващият момент беше наградата за цялостно творчество, присъдена тази година на Енио Мориконе за приносът му в композирането на филмова музика. Гордея се, че познавам това име и че съм една от многото, отрастнали с тази музика! Неговата най-голяма признателност е към режисьорите, които са вярвали в него и са му дали възможността да изрази себе си чрез музиката. На всички таланти, които никога не са получавали тази награда, но не са спирали да бъдат изцяло отдадени на работата си, той пожела и тяхната работа да бъде достойно оценена както неговата. Оскарът не е краят на една кариера, а начална точка, от която той ще продължи да създава музика със същата страст и отдаденост, както в зората на филмовата индустрия...За думи като тези коментарът е излишен.
Самите номинации тази година бяха колкото пресилени, толкова и изненадващи. Млади таланти на американското кино като Марк Уолбърг, Раян Гослинг, Абигейл Бреслин и дори Леонардо Ди Каприо се наредиха рамо до рамо с утвърдени (според Академията, разбира се) имена като Кейт Бланшет, Алън Аркин, Питър О'Тул, Мерил Стрийп. Разочароващо беше статуетката за поддържаща мъжка роля да бъде дадена на дядо, учещ внучката си да мяука(Алън Аркин) пред ролята на баща, борещ се за свободата на семейството си (Джимон Хунсоу) или тази на завърнал се от затвора педофил (Джаки Ърл Хейли). Разочароващо бе изобщо да номинират споменатата вече внучка (Абигейл Бреслин), при това редом с Кейт Бланшет и Адриана Бараза. Наградата за поддържаща женска роля обаче съвсем (не)очаквано в отиде в Дженифър Хъдсън за ролята и в "Момичета мечта", която за първи път играе във филм, но изпълнението и на отхвърлена от продуцент талантлива певица грабна вниманието ми с искреността, с която ролята бе изиграна. Като цяло филмът "Момичета мечта" бе сериозно подценен, макар все по-често сред номинациите да има мюзикъл. Именно напук на прекрасните изпълнения в саундтрака на филма, които спечелиха три номинации за песен, наградата отиде в почти типичното кънтри парче "I need to wake up" на Мелиса Етеридж от филма "Неудобната истина", който отнесе със себе си наградата за пълнометражен документален филм. Дали това се дължеше на присъствието на Ал Гор във филма или желанието на Академията да толерира сексуалната ориентация на Мелиса, това можем само да гадаем. В номинациите за пълнометражен анимационен филм нямаше доминиращ, но аз лично малко се разочаровах от дадената статуетка на "Весели крачета" вместо на "Колите". Испанският "Лабиринтът на Пан" на режисьора Гилермо Дел Торо отнесе със себе си наградите за грим, декори и операторско майсторство. Макар да се размина с Оскарът за най-добър чуждестранен филм, за мен беше чест да се докосна до тази история! Не мога да не спомена прекрасния филмов реверанс към всички награждавани през годините чуждестранни филми, за който се бяха погрижили някои от големите режисьори на световното кино. Наградата, разбира се, получава само един и това беше достойният "Животът на другите" от Германия - история за престъпленията на източногерманската Държавна сигурност и намесата и в личния живот на хората чрез мрежата си от информатори. "Оригинален сценарии" незаслужено бе даден на "Мис Слънчице", макар почерпен от истинската история на неговия сценарист, и предпочетен пред "Кралицата", "Лабиринтът на Пан" и "Вавилон". Короната на вечерта разбира се бяха наградите за най-добра мъжка и женска роля, както и за режисьор и филм на 2007 година. Изненади нямаше. Разочаровани обаче да. Може би е крайно време Академията да се замисли по-сериозно за таланта на Леонардо Ди Каприо, който за пореден път бе от загубилите. Не е тази най-добрата му роля ("Кървав диамант"), но когато даваш всичко от себе си за да пресъздаваш героите си има смисъл от малка отплата. Прекрасно е, че сред номинираните беше и Раян Гослинг, моят персонален фаворит, с ролята си на учител наркоман, но отново се сблъскахме със закоравялото мислене "прекалено си млад още, за да спечелиш". "Кралски награди за кралски роли" беше явно мотото за раздаване на наградите. И така Форест Уитакър бе удостоен с Оскар за главна мъжка роля за превъплъщението си в диктатора Иди Амин, наложил терористичен режим в Уганда през 70'те. По кралски наградата за главна женска роля бе дадена на Хелън Мирън за ролята и на кралица Елизабет Втора в полубиографичния филм за седмицата след смъртта на Принцеса Даяна "Кралицата". И макар номинираните в тази категория Мерил Стрийп, Кейт Уинслет, Джуди Денч и Пенелопе Круз да бяха достойни съперници, госпожа Мирън доказа на себе си и на света, че колкото и трудно да е пресъздаването на кралска особа, няма препиятствие, което би могло да я спре. Кулминацията на вечерта бе раздаването на двете най-бленувани награди: най-добър режисьор и най-добър филм на 2007 година. Най-после Академията удостои с награда 8 пъти номинираният Мартин Скорсезе за филма му "От другата страна". Това определено не е най-добрият му филм, но бе крайно време да бъде достойно вписан в листата на най-добрите режисьори. Наградата му бе връчена подобаващо от тримата Големи в историята на киното: Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Многократно номинирани, многократно награждавани, Светата Троица през смях обяви, че е много хубаво когато човек получава награди. За представянето на наградата за най-добър филм Академията избра две от най-колоритните фигури на киното: Джак Никълсън и Даян Кийтън. Когато видиш познатата усмивка на обичания Джак, няма как да не се развълнуваш. Конкуренция реално нямаше. "Кралицата" имаше своят звезден миг, и за съжаление втори такъв не и се отреждаше. С много и дълги аплодисменти за най-добър филм на 2007 година наградата Оскар бе присъдена на "От другата страна" -поредният филм от върволицата за вечната борба между доброто и злото.
Да, разочарование безспорно имаше, но имаше и красиви моменти. И макар отново да имаше победители и победени, все пак така е на всяка церемония. До следващият път, когато отново ще ни залее блясъкът и очарованието.
Ще си позволя кратко резюме за тазгодишната мода на червения килим. Да ме извинява Никол Кидман, но изглеждаше като огромна недообмислена мартеница, или кльощавата и приятелка Наоми Уотс - скъпа, патенца си имаме и на село, а жълтото определено не е твоят цвят, пък било то и Ескада! За разлика от прекрасните застаряващи дами като "Кралицата" Хелън Мирън, Телма Шунмейкър, която взе Оскар за монтаж за филма "От другата страна" или Шери Лансинг, бившата директорка на Парамаунт Студиос, удостоена с почетната награда за борбата си срещу чумата на века - ракът. Младостта не винаги е предимство! За облеклото на мъжете няма кой знае какво да се коментира, макар да биеше на очи малкото недоразумение с лилавия цвят на сакото на вече доста уморения от живота Питър О'Тул. Независимо от това кой дизайнер бяха избрали и макар отново да бяха наблегнали на черното като цвят, за мъже като Клайв Оуен или Джон Траволта винаги бих възкликнала "Господи, какъв мъж!!!". Но пък какво правеше некадърния Том Круз в цялата дандания?! Цапаше пейзажа в и без това не дотам красивата картина...
Разбира се, всяка церемония има и своите прекрасни моменти, когато човек е на ръба да се разплаче в изблик на щастие, в момент на изненада или просто от смях. Не мога да не спомена зашеметяващите превъплъщения на денс трупата Пилоболус в играта им на гоненица между светлините и сенките. Оставаш почти без дъх при вида на чудатите форми, които тялото е способно да сътвори - статуетката, разпадащия се мини ван от "Мис Слънчице", "Змии в самолета" и т.н. Самата домакиня Елън Дидженерис не пропусна да се включи в една от тези спиращи дъха фигури. От което явно и стана доста топло, тъй като се осмели да развее копие от сценарии пред очите на Мартин Скорсезе имитирайки ветрило, а добрият старец прие шегата с голям ентусиазъм. Същата Елън помоли "някой от публиката" (Стивън Спилбърг) да и направи снимка с Клинт Ийстууд за профила и в "My space" като даваше наставления как точно да направи снимката. Освен това реши, че в залата е прекалено мръсно и не се поколеба да вдигне огромната рокля на Пенелопе Круз или краката на Мерил Стрийп, за да "поизчисти малко, тъй като това влизало в задълженията на домакинът на събитието". Предположимо беше Елън да използва собствения си хумор вместо да се придържа към скованите сценарии на подобни ценремонии, и тя разбира се не изневери на себе си.
Безспорно най-вълнуващият момент беше наградата за цялостно творчество, присъдена тази година на Енио Мориконе за приносът му в композирането на филмова музика. Гордея се, че познавам това име и че съм една от многото, отрастнали с тази музика! Неговата най-голяма признателност е към режисьорите, които са вярвали в него и са му дали възможността да изрази себе си чрез музиката. На всички таланти, които никога не са получавали тази награда, но не са спирали да бъдат изцяло отдадени на работата си, той пожела и тяхната работа да бъде достойно оценена както неговата. Оскарът не е краят на една кариера, а начална точка, от която той ще продължи да създава музика със същата страст и отдаденост, както в зората на филмовата индустрия...За думи като тези коментарът е излишен.
Самите номинации тази година бяха колкото пресилени, толкова и изненадващи. Млади таланти на американското кино като Марк Уолбърг, Раян Гослинг, Абигейл Бреслин и дори Леонардо Ди Каприо се наредиха рамо до рамо с утвърдени (според Академията, разбира се) имена като Кейт Бланшет, Алън Аркин, Питър О'Тул, Мерил Стрийп. Разочароващо беше статуетката за поддържаща мъжка роля да бъде дадена на дядо, учещ внучката си да мяука(Алън Аркин) пред ролята на баща, борещ се за свободата на семейството си (Джимон Хунсоу) или тази на завърнал се от затвора педофил (Джаки Ърл Хейли). Разочароващо бе изобщо да номинират споменатата вече внучка (Абигейл Бреслин), при това редом с Кейт Бланшет и Адриана Бараза. Наградата за поддържаща женска роля обаче съвсем (не)очаквано в отиде в Дженифър Хъдсън за ролята и в "Момичета мечта", която за първи път играе във филм, но изпълнението и на отхвърлена от продуцент талантлива певица грабна вниманието ми с искреността, с която ролята бе изиграна. Като цяло филмът "Момичета мечта" бе сериозно подценен, макар все по-често сред номинациите да има мюзикъл. Именно напук на прекрасните изпълнения в саундтрака на филма, които спечелиха три номинации за песен, наградата отиде в почти типичното кънтри парче "I need to wake up" на Мелиса Етеридж от филма "Неудобната истина", който отнесе със себе си наградата за пълнометражен документален филм. Дали това се дължеше на присъствието на Ал Гор във филма или желанието на Академията да толерира сексуалната ориентация на Мелиса, това можем само да гадаем. В номинациите за пълнометражен анимационен филм нямаше доминиращ, но аз лично малко се разочаровах от дадената статуетка на "Весели крачета" вместо на "Колите". Испанският "Лабиринтът на Пан" на режисьора Гилермо Дел Торо отнесе със себе си наградите за грим, декори и операторско майсторство. Макар да се размина с Оскарът за най-добър чуждестранен филм, за мен беше чест да се докосна до тази история! Не мога да не спомена прекрасния филмов реверанс към всички награждавани през годините чуждестранни филми, за който се бяха погрижили някои от големите режисьори на световното кино. Наградата, разбира се, получава само един и това беше достойният "Животът на другите" от Германия - история за престъпленията на източногерманската Държавна сигурност и намесата и в личния живот на хората чрез мрежата си от информатори. "Оригинален сценарии" незаслужено бе даден на "Мис Слънчице", макар почерпен от истинската история на неговия сценарист, и предпочетен пред "Кралицата", "Лабиринтът на Пан" и "Вавилон". Короната на вечерта разбира се бяха наградите за най-добра мъжка и женска роля, както и за режисьор и филм на 2007 година. Изненади нямаше. Разочаровани обаче да. Може би е крайно време Академията да се замисли по-сериозно за таланта на Леонардо Ди Каприо, който за пореден път бе от загубилите. Не е тази най-добрата му роля ("Кървав диамант"), но когато даваш всичко от себе си за да пресъздаваш героите си има смисъл от малка отплата. Прекрасно е, че сред номинираните беше и Раян Гослинг, моят персонален фаворит, с ролята си на учител наркоман, но отново се сблъскахме със закоравялото мислене "прекалено си млад още, за да спечелиш". "Кралски награди за кралски роли" беше явно мотото за раздаване на наградите. И така Форест Уитакър бе удостоен с Оскар за главна мъжка роля за превъплъщението си в диктатора Иди Амин, наложил терористичен режим в Уганда през 70'те. По кралски наградата за главна женска роля бе дадена на Хелън Мирън за ролята и на кралица Елизабет Втора в полубиографичния филм за седмицата след смъртта на Принцеса Даяна "Кралицата". И макар номинираните в тази категория Мерил Стрийп, Кейт Уинслет, Джуди Денч и Пенелопе Круз да бяха достойни съперници, госпожа Мирън доказа на себе си и на света, че колкото и трудно да е пресъздаването на кралска особа, няма препиятствие, което би могло да я спре. Кулминацията на вечерта бе раздаването на двете най-бленувани награди: най-добър режисьор и най-добър филм на 2007 година. Най-после Академията удостои с награда 8 пъти номинираният Мартин Скорсезе за филма му "От другата страна". Това определено не е най-добрият му филм, но бе крайно време да бъде достойно вписан в листата на най-добрите режисьори. Наградата му бе връчена подобаващо от тримата Големи в историята на киното: Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг и Джордж Лукас. Многократно номинирани, многократно награждавани, Светата Троица през смях обяви, че е много хубаво когато човек получава награди. За представянето на наградата за най-добър филм Академията избра две от най-колоритните фигури на киното: Джак Никълсън и Даян Кийтън. Когато видиш познатата усмивка на обичания Джак, няма как да не се развълнуваш. Конкуренция реално нямаше. "Кралицата" имаше своят звезден миг, и за съжаление втори такъв не и се отреждаше. С много и дълги аплодисменти за най-добър филм на 2007 година наградата Оскар бе присъдена на "От другата страна" -поредният филм от върволицата за вечната борба между доброто и злото.
Да, разочарование безспорно имаше, но имаше и красиви моменти. И макар отново да имаше победители и победени, все пак така е на всяка церемония. До следващият път, когато отново ще ни залее блясъкът и очарованието.
No comments:
Post a Comment