Не мога повече. Уви, ще се наложи да се понапрегна още малко. А от качественото напрягане се очаква качествен резултат. Ежедневно намирам потвърждение на тезата в кенефа. Кенефа. Това как ме връща назад във времето, когато волно си позволявах употребата на цинизми. Употребата на цинизми е отношение. Безусловно.
Мислих малко да пословоплескам в минорна самосъжалителна тоналност. Без да прекалявам с тягостни душевни дисонанси, но да лея няк’ва тягостна шлака и да наказвам както себе си, така и читателя. А, това е вече наглост - да си мисля, че чак и някой ще седне да чете вербални плескавици без валидност.Защото аз не съм валиден. Със сигурност продукт на времето, но невалиден такъв. Така както и то би ми се искало да е невалидно...
Изходният пункт бе цинизъм и аз продължавам най-нагло да се нося по него с протегната ръчица за съчувствие. Уви.
Факта, че пиша на въображаем читател е опит да си мисля, че не съм сам, и че съчувствие съществува.
Нe, не не мисля, че това е правилната посока на разсъждението ми. Главната теза около която се въртя и не успявам обаче елегантно да достигна е, че е напълно нахално да занимавам някого със себе си. Това е първото ниво на себепреодоляване - не занимавай другите със себе си. Второто ниво е – не занимавай себе си със себе си. Обкръжаващата среда е изпълнена с битийност, която няма нищо с човещкото съзнание. Но сетивата ми са толкова притъпени, че не успявам да различа важно от маловажно.
Ха, сега помисли какво е важно.
Нямам отговор. Просто се нося по течението. Когато успея да заплувам срещу него тогава ще бъда сам себе си.
Отново занимавам себе си със себе си. Течението обаче ме зове и посоката е E-Business.
The naxt and last one ... и тя изисква напрягане.
Мислих малко да пословоплескам в минорна самосъжалителна тоналност. Без да прекалявам с тягостни душевни дисонанси, но да лея няк’ва тягостна шлака и да наказвам както себе си, така и читателя. А, това е вече наглост - да си мисля, че чак и някой ще седне да чете вербални плескавици без валидност.Защото аз не съм валиден. Със сигурност продукт на времето, но невалиден такъв. Така както и то би ми се искало да е невалидно...
Изходният пункт бе цинизъм и аз продължавам най-нагло да се нося по него с протегната ръчица за съчувствие. Уви.
Факта, че пиша на въображаем читател е опит да си мисля, че не съм сам, и че съчувствие съществува.
Нe, не не мисля, че това е правилната посока на разсъждението ми. Главната теза около която се въртя и не успявам обаче елегантно да достигна е, че е напълно нахално да занимавам някого със себе си. Това е първото ниво на себепреодоляване - не занимавай другите със себе си. Второто ниво е – не занимавай себе си със себе си. Обкръжаващата среда е изпълнена с битийност, която няма нищо с човещкото съзнание. Но сетивата ми са толкова притъпени, че не успявам да различа важно от маловажно.
Ха, сега помисли какво е важно.
Нямам отговор. Просто се нося по течението. Когато успея да заплувам срещу него тогава ще бъда сам себе си.
Отново занимавам себе си със себе си. Течението обаче ме зове и посоката е E-Business.
The naxt and last one ... и тя изисква напрягане.
