Надето, или просто ChristieПриятелството ни започна дръзко и смело още във времето, когато все още нямаше интернет, Skype звучеше като име на фамозна машина на времето, а да си пишеш с непознато другарче се считаше освен за светъл пример за добро пионерско поведение и доста предизвикателен начин да се измъкнеш от уроците по литература например. Помня тръпката, с която ежедневно проверявах онази дървена кутия, в която пощальонката пускаше разни работи, които по онова време носеха гръмкото име писма. Моите все още ги пазя дълбоко засекретени в шкафа на детството и понякога, препрочитайки ги, ми се иска да скоча в онази същата машина на времето и да се върна ... Там ...
А Надето продължи:
... Там ... където обикновено на дъното малко самотно, но напълно достатъчно се мъдреше едно писъмце, пропътувало по вертикалата Север-Юг на милата роднина и кацнало при една от нас. Ехх, какъв странен локум е времето нали?! Разтеглен в снимки и спомени от последните 13 години изглежда направо прозрачен, а в главата ми спомени и случки пулсират розови и живи сякаш се случили вчера. Първата среща в Гоцето, в горещото лято на 95-та, онзи сюреалистично луд купон в апартамента в Люлин през 99-та, после и другия в Читалнята на 54-ти блок, твоята стая в същия този блок, събирала какви ли не хора, нрави и емоции (а колко уютна беше през зимата, когато пушхме и си разказвахме Вертикална граница), пътуването ми до Видин и първото гостуване у вас с Тревата пред блока и разбира се паметната СРЕЩА с Крисчън...Не сме ли наистина късметлийки, че се познаваме?! :) love ya
2 comments:
Там...където обикновено на дъното малко самотно, но напълно достатъчно се мъдреше едно писъмце, пропътувало по вертикалата Север-Юг на милата роднина и кацнало при една от нас. Ехх, какъв странен локум е времето нали?! Разтеглен в снимки и спомени от последните 13 години изглежда направо прозрачен, а в главата ми спомени и случки пулсират розови и живи сякаш се случили вчера. Първата среща в Гоцето, в горещото лято на 95-та, онзи сюреалистично луд купон в апартамента в Люлин през 99-та, после и другия в Читалнята на 54-ти блок, твоята стая в същия този блок, събирала какви ли не хора, нрави и емоции (а колко уютна беше през зимата, когато пушхме и си разказвахме Вертикална граница), пътуването ми до Видин и първото гостуване у вас с Тревата пред блока и разбира се паметната СРЕЩА с Крисчън...Не сме ли наистина късметлийки, че се познаваме?!:) love ya
ех, че хубааво:)!
Post a Comment