„ Нереалност - тази дума остана в главата й дори когато събра багажа си и се върна към онзи бетонен затвор, който често убиваше първичното у нея. Единственото нещо, което взе от милата София бе усещането за пълна лудост и две малки книжки със 100 туристически обекта на България. В замяна същата тази София я вдъхнови за великолепната "Градска история". А после може би си каза: "Страх ме е, че сме обречени да бъдем свидетели как един по един в безбрежната вселена се загубват хората, които всеки ден променят по малко мисленето ни. Може би всяка моя стъпка, всеки километър, който изминавам (независимо в каква посока), ме отдалечават от теб. Но нека не забравяме, че ако някоя пресечка, странична от магистралата, ти привлече вниманието - тръгни по нея и никога не забравяй коя си.” (words taken from stories I've read in her blog)Welcome back, Eneq! И София понякога има нужда от твоята лудост :-)
1 comment:
ейй мила, много мил пост, благодаря ти!
Post a Comment