Happy 30-th Birthday, Gilbert!

"Къде ли не животът ме отвява.
Къде ли не замръзвах.
Единствено искрата в мен
от теб, ме топли и спасява."
Искра Димитрова

Скъпи мой най-добри приятелю,
Днес е ден като всеки друг, просто дата от календара, която ще се изтъркули за точно 24 часа. Но днес не е ден като всеки друг и ние с теб знаем защо е така.
Помниш ли цветята на тавана ми? А Големите Червени Обувки? Дънките ти, яростно раздрани от две луди момичета, които те накараха засрамено да си ги намериш в хладилника? Срамежливата първа целувка в късните часове на нощта, която след години се оказа началото на най-прекрасното приятелство? Улица "Дунав" номер 11? Спирката на Орион, която вечно наричах Одеон, и която ми се струваше на цяла вечност разстояние от мястото, където живеех?
Помниш ли....Така започна нашето приятелство.
От тогава по Дунав и канала на София изтече ужасно много вода. Смениха се повече от 40 сезона. Остаряхме. Поехме по своите собствени неутъпкани пътеки на "тъй наречения мой жовот". Точно както предполагахме. Сменихме приятели, компании и любови, а разстоянието между нас от 15км в пределите на София премина в 1500км разстояние между България и Германия.
Но това нито ни уплаши, нито ни спря.
И ето, днес, макар да не мога да прелетя тези 1500км, съм отново с теб, както всеки друг ден от изминалите повече от 10 години, така както знам, че и ти си с мен...Както винаги си бил. И както знам дълбоко в себе си, че винаги ще бъдеш. И сега, както тогава, живеем в различни вселени. И сега, както тогава, всеки пази безмилостно своето Аз. И сега, както тогава, всеки диша, обича, живее, бори се с всичко излязло на пътя му, пречка да премине нататък. Но сега, както никога, знам какво огромно богатство имам до себе си. И нито една дума, независмо на какъв език, не би могла да опише моето усещане.
Връзката ми с теб е като вярата в Доброто. Не ви виждам често, но вярвам, че ви има.
Благодаря ти, че всеки ден чрез теб и душевността ти намирам себе си и своето вдъхновение. И своята "Съвест".

Честит рожден ден, Ради!!!