Friday, November 21, 2008
Didie | "You got the love"
Some people will never change to better, but they'll always be perfect at playing the evil. So it happens sometimes...Some are bad, some are good. The all known circle of life.
But this morning a friend of mine showed me this video just like that, without a reason...And made me smile. Made me remember. Made me never forget.
And no matter how many bad people we meet in our lives, no matter how much they can hurt our feelings, there will always be someone(s) good as well. To guide. To protect. To make us believe. To love and be loved.
P.S. ...and maybe, just maybe perhaps we all give the best of our hearts uncritically to those who hardly think about us in return...
Saturday, November 1, 2008
Happy 30-th Birthday, Gilbert!

"Къде ли не животът ме отвява.
Къде ли не замръзвах.
Единствено искрата в мен
от теб, ме топли и спасява."
Искра Димитрова
Скъпи мой най-добри приятелю,
Днес е ден като всеки друг, просто дата от календара, която ще се изтъркули за точно 24 часа. Но днес не е ден като всеки друг и ние с теб знаем защо е така.
Помниш ли цветята на тавана ми? А Големите Червени Обувки? Дънките ти, яростно раздрани от две луди момичета, които те накараха засрамено да си ги намериш в хладилника? Срамежливата първа целувка в късните часове на нощта, която след години се оказа началото на най-прекрасното приятелство? Улица "Дунав" номер 11? Спирката на Орион, която вечно наричах Одеон, и която ми се струваше на цяла вечност разстояние от мястото, където живеех?
Помниш ли....Така започна нашето приятелство.
От тогава по Дунав и канала на София изтече ужасно много вода. Смениха се повече от 40 сезона. Остаряхме. Поехме по своите собствени неутъпкани пътеки на "тъй наречения мой жовот". Точно както предполагахме. Сменихме приятели, компании и любови, а разстоянието между нас от 15км в пределите на София премина в 1500км разстояние между България и Германия.
Но това нито ни уплаши, нито ни спря.
И ето, днес, макар да не мога да прелетя тези 1500км, съм отново с теб, както всеки друг ден от изминалите повече от 10 години, така както знам, че и ти си с мен...Както винаги си бил. И както знам дълбоко в себе си, че винаги ще бъдеш. И сега, както тогава, живеем в различни вселени. И сега, както тогава, всеки пази безмилостно своето Аз. И сега, както тогава, всеки диша, обича, живее, бори се с всичко излязло на пътя му, пречка да премине нататък. Но сега, както никога, знам какво огромно богатство имам до себе си. И нито една дума, независмо на какъв език, не би могла да опише моето усещане.
Връзката ми с теб е като вярата в Доброто. Не ви виждам често, но вярвам, че ви има.
Благодаря ти, че всеки ден чрез теб и душевността ти намирам себе си и своето вдъхновение. И своята "Съвест".
Честит рожден ден, Ради!!!
Subscribe to:
Posts (Atom)