Wednesday, December 3, 2008

Didie | "Признание"

С последни сили подаваме ръце като приятелите стари,
пътеките на своите души
поемаме със крачки, от които по нозете пари,
поглеждам те с надежда времето да спре,
но то не спира, а лети...лети...
Как исках да те гледам още миг,
но ти не дочака моята покана,
усетих празното сърце, но се обърнах заразена
от тръпките на самотата -
красива в свойта нощна рокля,
дори е тя от твоята усмивка покорена.