Живея в приказка. Рисувам се принцеса.Докосвам Слънцето с ръце.
До мен е той - без кон и без доспехи,
с вълшебен поглед гледащ ме.
Очите сини във цветната реалност замечтани,
отлепят ме от пода прашен,
усещам се преливаща от щастие,
и заедно политаме от любовта си обладани.
Усмивки, ласки, младост, фантазия и суета -
войници верни, спътници в живота,
аз моля ви да бдите над съня ни
по стъпките ни плавни, водещи към вечността.
................................... на Митко ...............
P.S. Аз наистина живея в приказка. Дълго време не можех да повярвам, че това се случва точно с мен, дълго време после търсех правилните думи, с които да опиша усещането. Сега вече знам със сигурност - той е Човекът, с когото искам да остарея.
